Паметник на Иван Танков – Боримечката - Клисура

На български земята се намира паметникът на Боримечката, място, което позволява не само почит към големия герой, но и предлага прекрасна гледка към Клисура и околните планини. То е едно от онези в Родината ни, които накарват човек да усети силата и непоколебимата воля на българския дух. Такова впечатление оставя и огромната статуя на Иван Танков, изработена от скулптора Методи Измирлиев, която и до сега стои върховно над родния му град. Малко след отклонението от Подбалканския път за Клисура, в подстъпа към героичния град, на възвишение се издиша този внушителен паметник на Иван Танков, известен в народните предания като Боримечката. Монументът е създаден по повод 100-годишнината от Априлското въстание и е открит официално в същия ден като този на големия панагюрски герой Павел Бобеков. Автор и на двата паметника е Методи Измирлиев. Името Боримечката вероятно ви е познато. Само преди няколко години романът "Под игото" на Вазов беше избран за любима книга на България в телевизионното предаване "Голямото четене". От това произведение на патриарха на българската литература ние се запознаваме, макар и в художествена форма, с големия герой Иван Танков. Неговият прототип е истинска историческа личност, взела участие в Априлското въстание. Иван Танков е роден в Клисура през 1852 година. Син е на козар и поради липса на възможности за образование остава неграмотен. Въпреки това е изключително буден младеж и се ползва с уважението на съгражданите си. Като дете се занимава с паша на кози и събиране на дърва в гората. Става известен в целия град, когато успява да хване две мечета, откъдето идва и прякорът му Боримечката. На 19 години Иван Танков се жени за съгражданката си Гина, от която има няколко деца, но оцелява само синът му Петко, роден след жестокото потушаване на Априлското въстание. Иван Танков се включва с ентусиазъм в подготовката на въстанието и му е възложена трудната задача да разположи черешовите топчета на позиции в местността Зли дол. Боримечката не е избран случайно за тази задача. Смятало се, че благодарение на огромната си физическа сила ще се справи сравнително лесно. Така и става – 24-годишният исполин разполага "черешовата артилерия" и я подготвя за бой срещу турците. Именно той със своя силен глас предупреждава жителите на Клисура да не се плашат от гърмежите при опитването на оръдията. Няколко дни по-късно от същата позиция Боримечката предупреждава за настъплението на ордите на Тосун бей и приканва населението да потърси спасение извън града. По този начин Иван Танков остава завинаги в народната памет като храбър юнак, дръзнал да се изправи срещу Османската империя. След разгрома на въстаническите сили Боримечката се скита три дни в планините около родния си град заедно с другари. Опитват се да достигнат до Копривщица, за да бъдат с оцелелите съграждани и роднини, но са заловени от войските на Хафъз паша. На 15 август 1876 година в София Иван Танков е осъден на вечно заточение. Първоначално е изпратен в затвор в Цариград, но след започването на Руско-турската освободителна война е прехвърлен заедно с много сънародници в крепостта Сен Жан д'Акр в Палестина. По това време крепостта е пълна с български затворници. За разлика от повечето от тях, Боримечката не успява да оцелее и не доживява да види освободената си Родина. На 19 януари 1878 година, само месец преди сключването на Санстефанския предварителен мирен договор, Иван Танков – Боримечката, един от символите на въстанала Клисура, умира от раните си и от нечовешкото отношение на турците.

Категории / Тагове

Информация

Отзиви